Maria K. by Elena Hristova- – Elenhen
Maria K. by Elena Hristova- – Elenhen.
Скъпи приятели, споделям с вас една сесия, която направихме с Мария. С нея споделяме една обща любов – изоставените рушащи се сгради.
Сесията е тематично разделена на няколко части. Погледнахме на темата първо по романтичен, детски и леко зловещ начин. Разрухата, старото и изчезващото е в контра диагоналност с новото, зараждащото се, детското – онова, което те първа предстои да се изгради и да бъде. Мария е много добра във влизането от роля в роля. Изглеждаше много истинска в ролята на самотно, босо, нежно момиче с плюшено мече, поставено в една нехарактерна за него среда на разруха и отминало величие.
Аз съм фен на контрастите. Те пораждат еднo особенo напрежение в мен, което ми разхлопва сърцето и ме привличат по свой начин. Търся ги и във фотографията си.
Темата с изоставените сгради ми е много любима. От една страна пораждат носталгия, донякъде и възхищение за онова, което е било. Oт друга страна ти дават надежда – имаш основите на нещо, което в определен момент е останало на заден план, неизползвано. Но можеш да използваш тези основи и да го възродиш дори по-хубаво от преди. До голяма степен отричането и срама от миналото, които са характерни за по-голямата част от българите, са ми доста чужди. Смятам, че човек трябва да уважава културата и историята си, каквато и да е била тя. Да се поучи от грешките си, защото миналото няма да се изтрие, колкото и да оставяме старите комунистически сгради и паметници на разрухата на времето и вандализма.
Втората част е с леко тийн-пънк насоченост като линията на контраста се запазва. Тук преминаваме вече във възрастта на свободния млад човек със самостоятелни избори пред себе си – да загърби миналото или да го възроди. Тази вътрешна борба Мария отново я изигра по брилянтен начин и се радвам, че така добре си паснахме.
Третата част е меланхолично-романтична – това съм аз до голяма степен и това е основното чувство, което носи работата ми (което също е до някъде контраст :)). Ако снимам жена и цветя, то със сигурност тя ще е със силния поглед на Мария или поне ще е в черно-бяла меланхолия.
Не обичам крайностите – фотография с твърде много страдание и напрежение или с прекалено много блудкава сладост и цвят. Откривам баланс в контраста. Откривам и себе си в контраста и затова така упорито го търся.
Оставям Ви с галерията и моите визуални размисли по темата.
