Petya Maternity Photoshoot by Elena Hristova-Elenhen

Petya Maternity Photoshoot by Elena Hristova-Elenhen.

Искам да споделя с Вас една любима сесия. Тя не е от вчера, нито от миналия месец. Тя е от преди много повече от година. Вчера момченцето от снимките стана на една година 🙂

И въпреки че й липсва актуалност, тази сесия е много ценна за мен. Тя е от онези сесии, когато човекът или човеците отсреща ми имат абсолютно доверие. Когато мога да направя всичко, което ми се иска и мислите и фантазиите ми по време на сесията не са прекъсвани от редовните: “ама искам да скачаме и да се дърпаме”, “искам да направим нещо забавно, но не знам какво”, “нали ще ми махнеш бръчките/килограмите/гушата/бялата коса/голото теме/скъсаното/изцапаното/измачканото/счупения нокът на фотошоп?”. Да, понякога, когато ме помолят, коригирам тези неща, защото зная, че винаги, когато въпросния човек погледне снимката, ще търси да ги види и ще е безкрайно недоволен, когато ги намери.

Ама не ми се иска.

Иска ми се да се приемаме такива, каквито сме.

Учителката ми по приложни изкуства винаги ни успокояваше, когато направим нещо не съвсем перфектно с думите: “В изкуството всеки дефект е ефект”. В годините се научих, че това е абсолютно валидно и при хората. Точно нашите недостатъци са тези, които ни различават от другите и най-силно изразяват нашата индивидуалност. Иначе всички щяхме да сме скучни и еднакви като Барби и Кен.

Модната индустрия е дала много на фотографското изкуство, но и е взела много. Днес всеки очаква, че когато го снима професионален фотограф, той ще изглежда абсолютно коригиран и изпънат като от корица на модно списание. И хората забравят, че едно от основните свойства на фотографията е документалност – снимаш това, което е, такова, каквото е. И магията е да запечатваш емоции, да откриваш различни ъгли, светлосенки, да показваш на хората неща, които инак биха подминали и не биха им обърнали внимание, събития и хора, които биха забравили.

Затова ми е хубаво, когато човекът отсреща е приел себе си и е приел мен да го снимам, както аз знам и мога да снимам. Тогава удоволствието от съвместната работа остава може би завинаги 🙂

Тази сесия е заснета (почти цялата) с един стар обектив Yashica с ръчен фокус, мисля, че го взех пета-десета ръка за около 50лв. Но ми е любимият обектив и винаги, когато ми дадат възможност, го използвам. Рисунъкът му е неповторим и създава един такъв контекст в бекграунда, сякаш целият свят се върти около обекта на фокус. Другият обектив, с който съм снимала, е Сигма 24мм – обикновено смятан за непортретен обектив. Но аз обичам да показвам обектите в тяхната среда и ширината и простора на този обектив ми го позволяват по начин, който ми харесва 🙂 А сега Ви оставям с няколко кадъра от сесията.

Бъдете вдъхновени и вдъхновявайте!

<3