От Пловдив с любов! by Elena Hristova-Elenhen

От Пловдив с любов! by Elena Hristova-Elenhen.

“Сън ли е бил този носталгичен Пловдив
или Пловдив е името на града,
в който живеем само, когато сме щастливи?…”
Ал. Секулов

Обожавам ги тези редове! Не веднъж съм си мислила, че само там съм истински щастлива, истински жива и истински себе си.. Обичам го този град. И не защото съм там за няколко дни и вземам на максимум от всичко. Обичах го, когато живях там. Обичам го и когато го живея. И съм убедена, че един ден ще живея отново там обичайки го.

Не разбирам чувството на носталгия към родния град, какво усеща крушата, която не пада по-далеч от дървото. Аз вярвам, че ние се раждаме по средата на лабиринт и наша задача е да си намерим мястото.

Дълго живях с розовите очила и оптимизма, че можем да изградим прекрасен свят навсякъде, че хората са добри по природа, ако и ние сме добри спрямо тях. И сега, когато нямам нищо останало от оптимизма, от себе си и от всичко, което някога съм смятала, че притежавам, съм като в онзи стих на Тома Марков:

“А когато всичко свърши
и вече няма нищо друго,
знаеш, че не бива да го
правиш, но се впускаш,
като не забравяш да се
смееш, така, без да искаш,
да бъдеш нещо повече
от това, което беше вчера –
същият – без нито един
хляб в шкафа за хляб, без
нито едно яйце в сърцето,
без кръв и нито дори без
асфалт, по който някак
да караш… Ти няма къде
да стъпиш – наистина.
Започни отново да летиш.”

И ми остава да се върна отново на онова място с многото височини и места за скачане, катерене и летене 🙂

Надявам се да разгоня тъмните облаци по-горе с тези слънчеви, влюбени портрети. Доста са непринудени и не бяха с цел да ги споделям тук, но в последствие ми харесаха и покриха критериите за блог пост :)))