New

Моята година започва през лятото.
Дали заради july morning, рождения ми ден или слабостта ми към дъновистите.
Но за мен това е моментът за равносметки, мечти, планове.
Научих много през изминалата година.
Някои неща изпитах на свой гръб, а други ги видях от чуждите ГЪРБОВЕ.

Научих, че всеки среща в живота си човек, който го кара да се пробуди.
Понякога този човек е приятел, любим, роднина.
Той ласкаво те съветва и те води към светлината.
От теб се иска само да не изпитваш страх и да се отдадеш, да се отпуснеш и да се оставиш на случването да се случи.
Друг път този човек ти е приятел, но за кратко.
После те наритва и те хвърля в черната пропаст като ненужен боклук.
И ти с рани, синини и дупки в душата успяваш някак да се добереш до светлината.
Разбираш колко си силен и знаеш, че без това падане може би никога нямаше да го разбереш.
И продължаваш да обичаш този човек и да си му винаги благодарен за това, което си.
Защото “обичам” на практика няма минало време. То е състояние на душата.
А тя е вечна.

Научих много и за мечтите.
Оказа се, че няма нищо страшно да мечтаеш.
Страшното започва, когато решиш да ги осъществиш.
Но е хубаво страшно.
За да сбъднеш една мечта, първо ти трябва план, понякога и два, три дори – за всеки случай.
Ще срещнеш хора по пътя си, които ще те накарат да вярваш, че ще ти помогнат за твоята мечта.
И когато направиш първата крачка, ще те зарежат.
Все пак си е твоята мечта, спасявай си я сам.
И следва здравата работа.
Толкова здрава, че понякога с дни не излизащ от вкъщи и не правиш нищо друго освен работа.
Друг път с дни не се прибираш – пак от работа.
Понякога е физическа и в края на деня цялото ти тяло трепери от мускулната треска, която буквално те тресе.
И все пак си струва да мечтаеш.
Хубаво е, когато осъзнах, че нямам несбъдната мечта.
Имам само немечтани още мечти.

Научих още, че светът е голям и малък, а приятели дебнат отвсякъде.
Голям е, защото побира толкова много различни хора и толкова много от “твоите” хора, които никога не си срещал.
И е малък, защото понякога тези приятели са били точно “под носа” ти, а ти чак сега ги надушваш.

Научих, че наистина няма нищо случайно.
Съдбата дава знаци, но понякога ги разчиташ след много време.
И се чудиш как си бил толкова сляп за това, което ти е било пред очите.

Научих, че човекът търсещ просветление, непрекъснато се променя.
Понякога истинските приятели харесват тази промяна.
Сродните души и те несъзнателно я преживяват.
Но други “приятели” си остават същите и пътищата ви се разделят.
И разбираш думите на Георги Господинов:
“Няма нищо по-бивше от бивши приятели. Няма нищо по-нищо”.

Научих, че всяка жена е създадена да твори – живот, музика, поезия, картини, дом.
И има нужда от свободата да го прави.
И подкрепа също.
Защото няма успяла жена без силен мъжки гръб – на баща, чичо, вуйчо, брат, съпруг, син, приятел.
Затова сме създадени различни – за да сме по-цялостни заедно.
И това е основновното във всяка връзка – родствена, любовна, приятелска – да ни направи по-силни заедно.
И всяка връзка, която ни кара да изпитваме ревност, страх, слабост е деструктивна и противоестесвена.
В нея само ще умираме и ще губим себе си.
А цветето в нас никога няма да разцъфти и да даде своите плодове.
Един ден обръщайки се назад, ще осъзнаем колко неизживяни мечти сме имали, пропуснати пътешествия, неосъществени планове, творби.
Ще се събудим, за да разберем, че вече почти нямаме време да живеем.
И ще оставим света сляп за всичко това, което ще отнесем в гроба с нас.
Защото никога нямаме толкова време, колкото си мислим, че имаме.
Не пестете думите си, усмивките, любовта за тези, които ги предизвикват и заслужават.
Просто бъдете добри и вдъхновени. 🙂